Suicidal Tendencies, все така луди и след 30 години! Dean Pleasants (от Infectious Grooves) и двама млади гении Steve Brunner (бас) и Eric Moore (барабани) току-що се присъединиха към историческите членове на бандата, главния певец Mike Muir и великия китарист Mike Clark. След излизането на техния последен албум “Year Of The Cycos” през 2009,  Suicidal Tendencies ще бъдат отново в Европа през август 2011. Те ще свирят на престижни фестивали като Wacken Festival в Герамния, Pukkelpop в Белгия и Sziget в Унгария. Ще имат също и участия във Франция на Cabaret VertFestival в Ardennes и Couvre-Feu Festival в Britany.

Съдейки по името им, Suicidal Tendencies никога не са се страхували от спорове. Групата е създадена във Venice, Калифорния в зората на 80-те, като от самото начало нейн лидер е прямия вокалист Mike Muir. Бандата специализирала първоначално във vicious hardcore, изграждайки гигантска група от последователи сред скейтбордистите. Те дават доста за създаването на skatepunk-а – докато в края на краищата не обръщат фокуса си към траш метала. В началото, за групата (чийто оригинален лайнъп включва Muir, китариста Grant Estes, басиста Louiche Mayorga и барабаниста Amery Smith) било изключително трудно да има участия в шоута заради носещите се слухове, че членовете и са свързани с местните гангстери, а и заради последователно насилие на техни участия. Ъндърграунд слуховете за Suicidal Tendencies станали твърде много, за да бъдат пренебрегнати от лейбълите, въпреки това квартетът подписва договор с indie лейбъла Frontier; издавайки всепризнатия едноименен дебютен албум на Muir и компания през 1983. Албумът бързо се превръща в най-продавания hardcore албум до момента. Най-известното парче от него - "Institutionalized," бе едно от първите hardcore пънк видеа, което получи значително ефирно излъчване по MTV и по-късно бе използвано от Emilio Estevez в неговия култов класически филм Repo Man, както и в епизод от хитовото телевизионно шоу Miami Vice (за което групата се появи специално).

Suicidal Tendencies оказват влиянието си върху бъдещето на спийд/траш метал бандите, но въпреки ранния си успех, репутацията на квартета ги изпреварва и никой друг лейбъл не е съгласен да ги представлява (освен това на групата било забранено да има участия в Лос Анджелис, забрана продължила до края на 90-те години). Не се чуло много за групата през следващите няколко години (което накарало мнозина да помислят, че Suicidal са се разделили), но Muir и компания най-накрая намерили своя „дом” в Caroline Records. До тогава половината от първоначалните членове били напуснали; Muir и Mayorga били единствените останали, същевременно към групата се присъединяват китаристът Rocky George и барабаниста R.J. Herrera. През 1987 излиза вторият албум на Suicidal - Join the Army, който изважда още един популярен skatepunk химн, "Possessed to Skate," все повече метал почитатели се забелязват в публикта на Suicidal. Скоро след това Suicidal най-накрая получават оферта да сключат договор с голям лейбъл, а именно Epic. По това време става и малка лайнъп промяна в бандата: Mayorga напуска групата, същевременно Bob Heathcote заема неговото място; също така се присъединява и втори китарист, а именно Mike Clark. Първият албум на Suicidal в този състав от 1988 - How Will I Laugh Tomorrow When I Can't Even Smile Today показва, че трансформацията от hardcore към heavy метал е пълна, това се показва и в компилация от две по-ранни EP-та, тези от 1989 Controlled by Hatred/Feel Like Shit...Dj Vu.

Първият албум на Suicidal за новото десетилетие, излязъл 1990 - Lights, Camera, Revolution е огромен успех. Видеото към експлозивното "You Can't Bring Me Down" получава многократни излъчвания в програмата на MTV - Headbanger's Ball, докато албумът (в допълнение към Controlled by Hatred компилацията) ще бъде обявен за златен в САЩ, няколко години по-късно. Излизането на албума също сигнализира пристигането на новия басист Robert Trujillo, чието увлечение към фънка добавя нов елемент към звученето на групата. Бандата опитва да привлече по широка аудитория към себе си, откривайки редица арена шоута за прогресивните металисти Queensrche през лятото на 1991. Следващият им албум пуснат през 1992 -The Art of Rebellion се доказва като един от музикално най-експериментаторски албуми в тяхната кариера. Muir и Trujillo също се събират по това време и за един фънк метал страничен проект, Infectious Grooves (включващ още няколко участника като барабаниста на Jane's Addiction - Stephen Perkins) и издават дебютен албум, The Plague That Makes Your Booty Move. Разочарован от факта, че класическият дебютен албум на бандата не е бил преиздаван вече няколко години, Muir решава да го презапише с лаинъпа на Suicidal от 90-те и с новото заглавие Still Cyco After All These Years.

След осем издания, както и това от 1994 Suicidal for Life, Suicidal Tendencies решават да се разделят. Muir формира нова версия на Suicidal Tendencies в края на 90-те (като Clark е единственото познато лице), резултатът още студийни издания като Freedumb от 1999 и Free Your Soul and Save My Mind от 2000. От тогава досега нямахме никакви новини от Suicidal Tendencies. Но сега те отново са тук...
Suicidal Tendencies, все така луди след 30 години ! Dean Pleasants (от Infectious Grooves) и двамата млади гении Steve Brunner (бас) и Eric Moore (барабани) се присъединяват към историческите членове на бандата, главния певец Mike Muir и великия китарист Mike Clark. Заедно, те се завръщат на сцената през 2007, а през 2009 правят световна премиера на новия си албум "Year Of The Cycos" !