Защо стоиш с криле прибрани,
защо не литнеш в небесата?
Горчиви ли лекуваш рани,
донесли болка на душата?

Чуй, моя птицо, волнокрила!
Как искам тъй да те наричам!
В сърцето ми гнездо си свила,
със дивна радост те обичам.

И в тази радост аз изтарям,
в купчинка пепел се превръщам.
А теб зова те и повтарям:
В душата моя се завръщай.