Ти символ си на стария Бургас
и спомен скъп от минали години –
за срещите във тих вечерен час.
То, времето, косите посребри ни…

Започваше от тебе “Богориди”,
достигаше до “Малкия Балкан”.
Ти, младост, безвъзвратно си отиде,
стопи се като нежен нощен блян.

От шпарца – бяхме ученици още,
поглеждахме към тебе всеки ден.
И волно скитахме до късни нощи
със дух от морски полъх вдъхновен.

Но после изведнъж изчезна,
захвърлиха те и потъна в прах.
Ненужен беше се загнездил
в едно мазе, случайно те видях.

Към втора младост пътя сме поели,
отново там на ъгъла стоиш.
Стрелките ти все още не са спрели,
годините отлитащи броиш.