Морска импресия

Ти стоеше на брега, загледана в безкрайната шир. И с чиста, детска одухотвореност хвърляше камъчета във водата, които се превръщаха в бели зайчета и изчезваха сред вълните.
Радваше се на полузаспалото море, на пролетното слънце, на небесната синева. Кажи ми кой може да изживява такава радост? Нали само чистите, неопорочени души?
В този ден ти не вървеше по земята, ти летеше със сребърните си крила. Накъде? Може би към Небес- ния Творец? Уви, без да Го достигнеш. Но ти се стре-
миш към Него. И това е по-важно.
Аз стоях отстрани и душата ми се радваше. Въз-
хищавах ти се.
Защото ние с тебе бяхме двама ненормално нор-
мални човеци в този объркан, порочен, идиотски свят.   

Тази статия е разглеждана: 2912 пъти



» обратно