Археолозите смятат, че манастирският комплекс датира от 10 век
На изключително интересни и неочаквани находки се натъкнаха археолозите на остров Свети Иван край Созопол. Стъклен балсамарий и шпори при погребение, част от надпис и един капител с кръст са разкрити през последните два дни, което дава основание на специалистите да потвърдят предположението, че манастирът е от 10 век.
Гробът е разкрит в северната част на западната галерия на манастирския храм Св. Йоан Предтеча. Обикновено на това място са били погребвани ктиторите или висши духовни лица, а сега специалистите са открили скелет на мъж, който стои извън православната или християнската традиция, т.е. не е монах. До дясното рамо е намерен стъклен съд, балсамарий, който предстои да бъде проучен детайлно и да се разбере какво е съдържал, за да бъде поставен на гърдите.
„За първи път в моята вече 40-годишна практика попадам на погребан с шпори. Може да се предполага, че тук с ботуши с шпори са погребвани конници, бързоходци-куриери или воини. Но засега е загадка. Има и още един гроб, чийто скелет е силно обезличен. Въпросът е кога бихме могли да датираме погребаните тук? Това би могло да бъде най-вероятно от края на 11-12 век до 15-16 век, защото откриваме характерна керамика и стенописи“, уточни проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на разкопките, които започнаха на 20 юли.
Другите важни находки са част от надпис и един капител с кръст, разчитането на които потвърждава интуицията на проф. Божидар Димитров, че  манастирът най-вероятно е от 10 век.
„Откриването на този капител с този кръст, с така наречените цъфнали рамене, с украса от палметий и полупалметий категорично доказва тезата на Божидар Димитров, който работи тук със ст.н. сътрудник Виолета Димова от Националния исторически музей, че манастирът най-вероятно е от 10 век. Към това да добавим и още нещо, другата топла новина, намерихме източно от храма надпис, който всъщност е част от друг надпис, открит преди близо 25 г. Той е публикуван от акад. Васил Гюзелев, на гръцки е, досега се знаеше, че е от 13 век. Само от тези два реда и 15-20 букви трудно можем да установим какво е съдържанието. Необходимо е съпоставяние с надписа, който се намира в НИМ в София, за да установим неговите палеографски особености, начина на изчертаване на буквите, стила на писане и езиковите особености. Вторият предмет, това е част от колонка, която е от олтарната преграда на църквата. През този ранен период – от 9 век до 13-14 век иконостасът не е бил на тази височина като съвременните храмове. Това е още един опорен пункт за датировката, че е от 9-10 век“, каза археологът.
Информация за манастирския комплекс на остров Свети Иван има в  грамотите и писмата, достигнали до наши дни от византийските автори, които отбелязват, че манастирът е възстановен и първите податки са от 1263 г., което означава, че е същестувал преди това. Проф. Попконстантинов подчерта, че това е свято място, единственият царски или императорски манастир и патриаршески манастир, независимо че е построен от константинополската патриаршия. Според археолога особено ценно е наличието на скрипторий – мястото, където се пишат, превеждат и орнаментират книги. От няколко ръкописа, които се намират на остров Халки в Турция, става ясно, че те са пренесени там от острова. В югоизточната част на манастира има още един храм, който до неотдавна се е считал, че е посветен на Света Богородица, но намерените от Божидар Димитров писмени извори коригират досегашната представа и се предполага, че това е бил първоначалният храм Свети Йоан. Една значителна част от помещенията в манастира са открити от Виолета Димова и Божидар Димитров - кухня и магерница, мястото за храна и печене на хляб, трапезарията, библиотеката.
„Манастирът не е убягнал от вниманието на царския двор през 13-14 век, нещо повече, Теодор Светославов се е разпоредил манастирът да бъде разширен. Може би тук е била лятната резиденция на съпругата му византийка, тук са пребивавали константинополските патриарси, тук са били заточавани, когато имат конфликт със съответния император. Може би някой от тях е погребан тук и това е нашето откритие днес“, разказа проф. Попконстантинов.
Археологическите проучвания на острова са започнали през 1995 г. и след пауза от 15 г. са наново възобновени през 2008 г. Вторият етап от разкопките стартира на 20 юли под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов и заместниците му доц. д-р Русина Костова и н. с. Цоня Дражева. Работата на 35-членния екип ще продължи до 10 септември.
Проектът е финансиран от Министерството на културата и е на обща стойност 73 хиляди лева, предвидени освен за разкопки и за аварийна консервация на обектите, за който ще има специален конкурс.
Според Цоня Дражева реставрацията ще върви в рамките на разумното, няма да се гради нищо над 1.5 м, максимум 2 м. Целта е двата храма да се съхранят за поколенията и за изследователите така, както са открити, както са запазени и в репродукции от 18 век. Предстоят изключително сериозни задачи, включително и изграждане на туристически пътеки, създаване на условия за постоянно присъствие, ремонт на пристана.
През 2001 г. островът, който се простира на около 66 дка площ, е обявен за резерват. Любопитно е, че там гнездят птици от вида сребриста чайка, донесени за пръв път от цар Фердинанд през 1906 г.

Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА

http://www.factor-bs.com/news-9997.html