Към нас на кон се приближава
очаквано хилядолетие.
Дали ще станем по-човечни?
Пороците като ръжда рушат душите.
Да се избавиме от тях.
Това е Божия повеля.

В главата ми бушува
Деветата симфония.
Звучи и “Одата на радостта”
в монументалния финал.
Небесна светлина и радост!
Шилер и Бетховен!

Ей, хора простосмъртни,
глави да преклоним
пред техния небесен гений.
Те духа човешки възвисяват
и вечния стремеж към Светлина.

Наивно, може би, аз мисля:
Дали ще се роди Човека,
за да литне във Всемира
с крилете на митичния Икар?
И да се върне той отново
на Земята с огнения факел
на Божествената светлина,
радостта и вярата в доброто.
Искри сияйни да проблеснат
в душите, и да ги пречистят.
Вечен мир да има на света.
А свободният човешки дух
всевластно да царува.
От Космоса да долетят
вечните послания за
Братство, Светлина и Свобода.
Мечти химерни ли са? Може би.
Но…Дано възкръснат във реалност
през новото хилядолетие.
Това е Божия повеля.