Кажи, море, нали си светлина?
Нали в потайните ти дълбини
се крий човешката душа -
всевечна като твоите вълни?

В стихия водна аз се спускам
към дъното под бурните вълни.
В гонитба с времето препускам                                                            
дали ще стигнат земните ми дни?            
 
Отдавна дните ми са преброени.
Не ще позная аз човешката душа.
Във времето мъгливо и студено,
се скитам в непрогледна тъмнина.

Недей да ставаш ти мечтател празен.
И сто живота няма да ти стигнат.
Живей на мойта светлина в екстаза.
И в бъдното ти няма да загинеш.