новини
справочник
заведения
РАЗМИСЛИ ЗА МОЯ ГРАДНе съм роден в Бургас. От съвсем невръстно дете живея в този град. Ранните ми детски спомени от града са от края на 40 - те години. Помня калдъръмените улици "Цар Симеон", "Фотинова", "Славянска". Ами автобусите, които минаваха по Главната улица и имаха звънци вместо клаксони. Ами "Тройката", където ставаше панаира с виенското колело до училище "Братя Миладинови". Стари спомени. Превъртат се те в главата ми, когато пиша тези редове.
От Бургас на изток е безбрежната морска шир. В далечината се вижда онази линия, наречена хоризонт, където като че ли се сливат морето и небето. Всяка сутрин оттам изгрява слънцето и дарява живот на земните същества. А на запад, на юг и на север се простира България. Тази България, в която съм роден. Тази страна, където живея. Тази земя, в която костите ми ще намерят вечен покой.
Бургас е морската врата на Родината ми. Неговото географско положение, дълбоко врязания в сушата залив, благоприятстват изключително много за развитието му като пристанищен град. На времето не е била осъществена идеята на Стефан Стамболов Бургас да се развива по протежение на бреговата ивица. Ако това беше станало, сега може би нямаше да съществуват неиздържаните в архитектурно отношение жилищни комплекси, които подтискат душата и скъсяват човешкия живот.
Често съзерцавам морето. Тази необятна шир, този грохот и шепот на вълните, това величие, навяват мисли за съдбите човешки, за нищожното, за великото, за Сътворението.
Но виждам и нещо друго, което оставя грозен отпечатък в съзнанието ми. Това са нефтени разливи по морската шир и други замърсявания, породени не толкова от цивилизацията, колкото от престъпното човешко нехайство! Иначе как да си обясним, че в други страни с по-висок културен и стопански уровен, запазването на екологичното равновесие е първостепенна грижа на хората.
Ами въздухът на Бургас? Този въздух, който ние дишаме и който е просмукан от отровите на Нефтохимическия комбинат. И природата жестоко се отплаща. Колко белодробни, колко ракови заболявания, колко деца, родени с умствени и физически недъзи! Затова моят обичан роден Бургас – позволявам си да го нарека така - държи първо място в България по отровена жизнена среда.
Но има и нещо друго. Много е важно. Тази мръсотия се прехвърля в нас и деформира човешката личност, защото по някакви неписани закони природната дисхармония замърсява и опустошава нашите души. И обратното - съзвучието в природата ражда хармония в собственото ни "Аз". Ясен ли съм? Ако не съм, ще ви дам един пример. Какво изживява един човек в Рила - на езерата и на Мусала, или в което и да е друго красиво кътче на България? Сам си отговарям: възвишеност на мислите и полет на душата. И ако същият този човек попадне в едно градско сметище с грамади боклуци, какво би изпитал? С една дума - опустошение. Сравнението е подходящо, нали?
Нека си приказват нашите управници, че нямало пари за възстановяване екологичното равновесие на Бургас. Така е, няма. В тази обедняла България за какво ли има средства?! Но ние не живеем в годините на "светлото комунистическо бъдеще", а сме в началото на 21-я век.
От всеки един от нас са жизнено необходими мисъл и грижа за бъдните поколения. За да имат здравословна и красива природна среда, която да предопределя тяхното духовно и физическо развитие.
Често се питам: "Ще дойде ли този ден, когато всичко ще бъде чисто? И природата, и мислите, и човешките души?" Аз няма да го доживея. Дано го дочакат тези, които идват след нас.
» обратно
